Да бъдеш полезен на обществото

Замисляли ли сте се за момента, в който ще се пенсионирате? Дали ще чакате с нетърпение да се отдадете на заслужена почивка, или ще се чудите с какво да запълните времето си, докато все още се чувствате пълноценен и пълен със знания, които може да предадете на младото поколение?

В САЩ, където все повече се усеща дефицит на квалифицирана работна ръка, много компании не бързат да пенсионират своите възрастни служители. Нещо повече, някои от вече пенсионираните отново се връщат на работа. Ръководители на компании стигнали до извода, че е по-изгодно да се използват в производството работници, по-възрастни от 55 години.
Програми за постепенен преход
Самите корпорации все по-често стигат до извода, че са недооценили ползвата от възрастните си служители. За да задържат тези хора по-дълго и да стимулират техния интерес към труда, работодателите са разработили т.нар. програми за „постепенен преход“: дават им работа, изискваща по-малко физическо напрежение, предоставят им платени свободни дни и даже им дават по-високи разряди, съответно по-добре заплатени. Разбира се, тази политика има и своите минуси: ръководителите на фирми, където има много възрастни служители, се безпокоят, че това положение може да намали интереса към работата у младите хора, а управляващите понякога се чувстват неловко, когато трябва да дават указания на хора, много по-възрастни от тях. Освен това съществува опасение – и не без основание, – че подобна политика ще накара вече неносещите полза възрастни хора да остават на работа заедно със своите връстници.
Желанието „да бъдеш полезен“
Според анкета, проведена от института Галъп за Американската асоциация на пенсионерите, 7 от всеки 10 работници над 63г. заявили, че за тях желанието „да бъдат полезни“ стои на първо място. Работната заплата според анкетата заема едва 5 място сред мотивите за оставане.
Във „Варайън“ предпенсионната „преходна програма“ позволява на работниците над 55 и повече години да работят от 20 до 32 часа седмично дотогава, докато това устройва тях и компанията. Пропорционално на вложения труд те получават и привилегии: частична медицинска и стоматологична застраховка, отпуск, заплащане на болнични листове и даже в някои случаи премии и участие в разпределението на печалбата. Програмата на „Върайън“ обхваща и самите ръководители.
Високият професионализъм
Признанието на високото майсторство също е важен фактор, подбуждащ хората да остават на работа. В предприятията на компанията „Корнинг глас“, произвеждаща стъклени изделия, действа програма, все още смятана за новаторска и 30 години след въвеждането и. Около 100 работници от тази компания носят званието „старши служители“, което влече след себе си и значителна надбавка към работната заплата.
Преди години, когато компанията „Билдерс империум“, притежаваща мрежа от 121 магазина за продажба на строителни материали в Калифорния, провела реорганизация на работата на продавачите. За да не се налага възрастните продавачи да вдигат тежести, компанията въвела нощни смени, по време на които се зареждат рафтовете със стоки.
От голяма полза са многобройните програми, помагащи да се избегне физическото пренапрежение. Започвайки от 1977г., банковата компания „Уелс Фарго“ предлага програма, известна под наименованието „отпуск за лично израстване“. Работници с 10 и повече години трудов стаж могат да си вземат до 3 месеца платен отпуск, по време на който могат да се занимават с всичко, с което пожелаят. Така например служителката в тази компания Барбара Джордан (51г.) „се изморила“ да прави покупки на мебели за филиалите на такива банки като „Крокер“ и „Барклейс“ в Калифорния. Джордан помолила за „отпуск за лично израстване“. Тя планирала да се заеме с тренировки, а после да вземе участие в състезанията от световното първенство по плуване в Брисбейн, Австралия. Тя свалила 10-те излишни килограма и спечелила първо място в своята възрастова група на 100 и 200м (времето и на 100м – 1,28мин). Връщайки се на работа, заявила, че е безкрайно вярна на фирмата.
Икономическият ефект
Има значителна документация, потвърждаваща, че възрастните работници имат необичайно висока производителност на труда. Преди време при проучване на Американската асоциация на пенсионерите, което обхванало 400 компании, се оказало, че 71% от предприятията се изказали за възрастните работници като за отлични или много добри работници, давайки им най-високите оценки за тяхната дисциплина и акуратност. Изучавайки кадровия проблем в голяма аерокосмическа компания, Малкълм Морисън от университета, носещ името на Джордж Вашингтон, стигнал до извода, че когато работникът излиза в пенсия на възраст между 50 и 54 години, това струва на компанията 40 000 долара годишно, които тя му изплаща като пенсия и медицински разходи. Но ако работникът напусне работа между 55 и 59 години, разходите се снижават до 30 000 долара и остават само 23 000 долара, ако работникът се пенсионира след 60-те си години. Тези разходи се намаляват частично и за сметка на това, че пенсията и надбавките към нея се изплащат по-кратко време, средно – 15 години за 65-годишните в сравнение с 25-те години при 55 годишните.