Wallander

Какво сте гледали като деца? Помните ли Сънчо и „Том и Джери“ и „Добрият котарак Леополд“ и „Синьо лято“. Помните ли… тогава имахме щастливо детство, а днес имаме общество, в което на всеки 25 работодателя един е психопат. А какво гледат децата ви? „Умирай трудно“?

…възпитание на обществото…

Имало едно време…

… една ферма и един фермер, и този фермер един ден се обадил в полицията, че някакво момиче се опитва да се скрие в житните му поля и тогава дошъл един полицай, такъв един – цивилен, стар и уморен, и той се опитал да убеди момичето да излезе от нивата, и той само се приближил и си показал значката, а тя като я видяла… се самозапалила.

Wallander е сериал, който не можете просто да изгледате. Сериите започват пред очите ви и заживяват след това в съзнанието ви. После правят нещо такова в душата ви, че преобръщат представите ви за полицейски крими сериал. Труповете се стелят, сирените вият, куршумите прелитат, гумите на колите свистят и изведнъж всичко застива кротко в изключително въздействащи природни картини от Швеция на златни ниви и оловносиво небе и мъничката самотна фигура на полицая, който се опитва да събере парчетата от себе си. И тогава се чува една китара и един женски глас, който пее песен за „Носталгията“. И тогава започвате да чувствате… и да осъзнавате, че в холивудските екшъни има нещо много сбъркано. Не може главният герой – доброто провинциално ченге със специалните умения, внезапно да избие 15 души, щото са обидили жена му и пак да си остане „добрия“ във филма, с който вие да се  отъждествявате. Wallander ви показва, че светът не е в черно и бяло, а в нива на сивото. И го прави по много шокиращ начин, защото от една страна всичко е изключително реалистично и зрителят много бързо усеща истинското. В същото време се прави от големи кино-майстори. Макар и да се води сериал, досегашните три сезона имат само по три серии. Очакваме последният сезон, с който ще завърши цикълът по филмирането на най-продавания шведски писател Хеннинг Манкел. Всички детайли са изпипани до съвършенство. Даже филмите са снимани в Ищад, Швеция, така че атмосферата да е напълно автентична, което е довело тълпи от туристи след излъчването на първи сезон. Продукцията е на BBC, a в главната роля е Кенет Брана. Познат ни е от „Хари Потър и Стаятa на тайните“, „Wild Wild West” (с Уил Смит), “Пътят към Ел Дорадо“, „Операция Валкирия“ (с Том Круз), а и като режисьор на блокбъстера „Тор“. Но славата му се дължи на интерпретациите му на Шекспир и за тях е получил оскарите си. Сигурно затова е толкова въздействащ в ролята на Кърт Уоландър. Виждаме инспекторът как преследва самозабравили се политици, кибер-престъпници с хладен ум, съвременни търговци на роби, които прекарват в тирове нелегални емигранти, агресивни тийнейджъри-психопати, радикални националисти, цялата утайка на едно общество. Докато престъпленията се разплитат, изпъкват всичките емоционални нюанси, които хората преживяват като се сблъскат със злото, било като жертви или техните близки, било като полицаи. Особено силен е моментът, в който Уоландър убива човек при изпълнение на служебния си дълг и колко мъчително се преборва с чувството си за вина. Накрая на серията „лошият“ не умира зрелищно и без присъда, защото това звучи наивно като „имало едно време…“ и не можете да изпитате облекчение или дори радост от нечия брутална смърт като в американски екшън. Остава ви само едно чувство на „Носталгия“…