Мързелът…

Роден за политик, роден за лекар, роден за поет, роден за пълководец… И така нататък, до безкрай! Да, наистина съществуват хора родени за нещо. Родени да го правят както трябва – със сърце, майсторки, грижовно. Но има и други, родени да вършат почти всичко „от немай къде” мърляво, с огромно нежелание.

Не бива обаче да се смята, че трудолюбивия човек, задължително върши работата с високо качество, както и обратното – че мързеливият в никакъв случай не може да свърши нищо както трябва. Има доста работохолици, които трябва да бъдат „обуздани” не толкова в името на собственото им здраве, колкото заради това, че неудържимо произвеждат „какво да е” и „как да е”. И обратно – има и мързеливци, които с много „зор” се вземат в ръце, но успеят ли да „изстискат” нужното количество воля от себе си, са способни да сътворят нелоши, дори доста сполучливи неща.

Разбира се, на лице е и факта, че количеството и качеството на свършената работа зависят от това дали харесваме или не харесваме конкретната дейност. Според социолозите една 20% от хората по света припечелват насъщния си с работа, която действително харесват и обичат. Напълно логично е когато вършиш нещо, което не ти допада и дори ти е противно, резултатите да не са особено впечатляващи.

Има твърдения, че „всепризнато” мързеливи са били например Чарлз Дарвин, Жан Жак Русо, Й. В. Гьоте и други забележителни творци. Гьоте например работел само сутрин и то за кратко. Това обаче не му попречило да свърши огромна по обема си дейност. Дарвин в своята автобиография постоянно се оплаква от своя бавен и ленив ум, от това че се усеща постоянно изморен и отпаднал. Едва успявал да се мобилизира и да поработи сутрин в рамките на 1 час (между 8 и 9). Но когато погледнем извършеното от този гений, можем да видим колко респектиращо е то.

В крайна сметка едно е сигурно – онова, което върши човек, както и онова, което би могъл да свърши се определя най – вече от здравословното състояние. И обратно – това колко е активен физически човек, определя неговото здраве. Тоест  работата и здравето са взаимно свързани.

Още преди около век професор Флери заявява, че леността е категорично болестно състояние. При това – едно от най – трудно лечимите. В известен смисъл дори може да се каже, че мързелът е  почти нелечим. Все пак според него има едно изпитано лекарство срещу тази болест – трудът. Тоест именно това, за което ленивите хора се усещат частично или напълно неспособни.

Професора се осмелява дори да предложи (заедно с труда) хранителна диета, с помощта на която всеки мързеливец е способен да се справи до някаква степен със воя „недъг”. Ето я и нея:

Вредни за болния от мързел храни – супи, сосове, мек хляб, тлъста риба, стриди, зеленчуци, кисело (оцет, домати и т.н.), тлъсто (пържени картофи, сухи пасти и т.н.), сладкиши, тестени изделия, млечни ястия, сурови плодове (освен праскови и грозде) и др.

Полезни за болния от мързел храни – корав хляб, непреварени яйца, нетлъста риба, добре сварено месо, зелен боб, пюре от зеленчуци (спанак, мерудия и др.), несладки компоти, праскови, зряло грозде, сухо сирене, пушен свински бут и др.

Е, драги мързеливци, какво пък… Нищо не пречи да опитаме! 🙂