Ето защо сме разсеяни…

Всеки един от нас понякога е малко или много разсеян. Дори във всекидневието употребяваме изрази като „Днес съм разсеян” или пък „Не се разсейвай!” и т.н. Често се случва да слушаме разсеяно (говор, урок или нещо друго), тоест без да вникваме в същината на чутото, след което трудно си спомняме нещо, освен единствено факта, че сме присъствали в дадената ситуация. Друг път дори след усилие, не се сещаме за дадена мисъл, текст, стих мелодия и т.н. Ако клоним към така наречената „трета възраст”, това се възприема за нещо нормално, но при млади хора, които са много разсеяни,  не е типично и може да възникнат притеснения относно здравословното състояние.

Каква всъщност е причината? Преди всичко трябва да знаем, че разсеяността е нормален психичен феномен и обикновено не е повод за тревога.

Представлява преходно отслабване на активното внимание, като в много случаи е по – скоро нещо като предпазна мярка на организма от претоварване. Именно активното внимание и съсредоточаване са една от най – изчерпващите психични функции, при чието осъществяване участва цялата личност. Активното внимание е в основата на цялото ни поведение, трудовия процес, умствените занимания, творческите дейности и т.н. Тъй като е свързано с много и различни физиологични процеси, прекомерното съсредоточаване води до умора и изчерпване на енергията. Ето защо разсеяността се явява естествената защита на организма от това пренатоварване. Образно казано по този начин мозъкът ни си почива.

Допълнителен фактор за разсеяността се явява и така нареченото пасивно внимание (присъщо и за хора и за животни). Изразява се в спонтанно привличане на вниманието от външни дразнители. Напълно логично това води до повишена разсеяност.

Възможно ли е разсеяността да е причинена от болест? Отговорът е „Да”. Активното внимание е намалено при невротично болните хора и при някои психози. Депресията – най–често срещаното психично разстройство, което може да се изразява от лека потиснатост до тежки и продължителни ендогенно-психотични епизоди, е на първо място.

Освен това способността за съсредоточаване страда и при черепно-мозъчни травми, сърдечни инциденти, мозъчно-съдови инциденти, остри инфекции, изтощителни за организма заболявания, след оперативна процедури и др.

Няколко съвета за „допинг” на мозъка

Чаша зелен чай всяка сутрин и всяка вечер ще тонизира организма , без да се намесва в дейността на мозъка, както прави кафето.

Приемането на витамин В1 също ще е от полза. Той се съдържа в ръжения хляб, черния дроб, птичето месо, рибата и др.

В помещението, в което се намираме трябва да има достатъчно кислород.

Пет минути прекарани в леко бягане (крос) всяка сутрин ще окажат чудодеен ефект.