Знакът на Българина и Кирилицата

Кирилицата. Честно казано, ние смятаме, че азбуката трябва да стои на първо място. В момента кирилицата е третата призната азбука в ЕС. Без нея славяните в Европа не биха имали култура и книжнина.

Всеизвестен факт е че Българите са едни от най големите откриватели на всички времена. Ето защо подготвихме поредица от статии, в които ще ви представяме по един велик Българин и неговото откритие. В знакът на Българина ще се срещнете с големите Български откриватели дали своя достоен принос за развитието на човечеството:

Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. В исторически план кирилицата, заедно с глаголицата, е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. Най-ранните известни текстове на кирилица са от Преславската книжовна школа, която е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска. В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е ползвала и в Румъния. С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.

Традиционно кирилицата е приписвана на Климент Охридски, а името ѝ — в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото Климент Охридски е бил ученик. Кирилицата е адаптирана от глаголицата, създадена по-рано от Константин-Кирил Философ.

Буква	Произношение	Название	Числова стойност
	а	азъ	1
	б	боукы, бȢкы	–
	в	вѣдѣ	2
	г	глаголи	3
	д	добро	4
	є	єсть	5
	ж	живѣтє	–
	дз	ѕѣлѡ	6
	(ζ) з	зємлѣ	7
	и	ижє	8
	i (ї)	iжєи	10
	Ћ, ћ	ћьрвь, гѥрвь, дервъ	–
	к	како	20
	л	людиѥ	30
	м	мыслитє	40
	н	нашь	50
	о	онъ, ѻнъ(вариант на о)	70
	п	покои	80
	р	рьци	100
	с	слово	200
	т	тврьдо	300
	ѹ, у, Ȣ	​о​укъ, Ȣкъ	400
	ф	фрьтъ	500
	х	хѣръ	600
	ѡ [oː]	ѡтъ	800
	ц	ци	900
	ч	чрьвь	90
	ш	ша	–
	шт	ща	–
	ъ	ѥръ голѣмъ
	ы	ѥры
	ь	ѥрь малѫкъ
	ѣ [æː], [eː]	ѣть
	йу	ю (iотирано Ȣ)
	йа	я, ꙗ (iотирано а)
	ѥ [йе]	ѥ (iотирано є)
	ѧ [ен]	ѧсъ (малък юсъ, малка носовка)	900
	ѩ [йен]	ѩсъ (iотиранъ малъкъ юсъ)
	ѫ [он]/[ън]	ѫсъ (голѣмъ юсъ, голѣма носовка)
	ѭ [йон]/[йън]	ѭсъ (iотиранъ голѣмъ юсъ)
	ѯ (ξ) [кс]	ѯи (кси)	60
	ѱ (ψ) [пс]	ѱи (пси)	700
	ѳ [θ]	ѳита (тита; фита)	9
	ѵ [ɪ]	ѵжица (ижица)	400
	(Ϋ) [ʏ] ѷ	ѵжица съ кєндима, ѷжица	400
	Ҁ, ҁ	копа, ҁопа	90
	[от]	отъ, ѿ	800
		ѽ	400