Традициите за Великден по света

Преди страстната седмица да дойде искаме да ви представим един по-различен Великден или иначе казано „Традициите за Великден по света“ Но първо, малко история:

Страстната седмица или Седмицата на страданията, както е позната, е последната седмица от живота на Иисус Христос точно преди да бъде разпнат на кръст. Страстната седмица започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник, Велика сряда и така нататък. Тя е и последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Тази седмица завършва с познатия на всички Великден. Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на благодатния огън от свещеника се излиза от храма за обиколка, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява „Христос Воскресе“ и се отговаря „Воистина воскресе“. Чете се Евангелието, а свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил райските двери, и с пеене на Канона на празника — Воскресенния ден, се влиза в храма за света литургия.

Именници на този ден са Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велика, Велизара, Пасха, Паскуалина, Паскалина, Паскуалино, Паскал.

По света Великден се отбелязва по много различни начини. В някои страни освен познатия у нас козунак, се приготвя и шоколадова торта, или шоколадови бисквити.  Великден в Египет – в събота църквата се украсява с палми и цветя, а на децата се дават палмови клони благословени със светена вода.

По време на Великия пост, християните в Етиопия не консумират никакви продукти от животински произход, като месо, яйца, масло, мляко, кисело мляко и т.н. Интересно е че голямата част от населението в Китай не почита Великден и не вярват във възкресението. В Германия пък украсени яйца са окачени по клонове на дървета и храсти.

Повече за Традициите за Великден по света може да прочетете ТУК

Български обичаи и традициите за Великден
В България по традиция яйцата за Великден се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена и то е наречено за Иисус. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави. До появата на изкуствените оцветители и бои са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага на къщата. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

Ако сте решили да направите козунак ето и една лесна рецепта