23.07.2015

Карти за игра – историята и игри с карти

Карти за игра, кой… ги измисли ?

Чудили ли сте се някога кой е измислил картите за игра? Сигурно няма да ви изненада, че малките хартийки с отличителни мотиви, които често ни спасяват, когато работното време започне да тече изключително бавно, са изобретени от китайците още през далечния девети век. Тоест, докато Крум си е пиел вино от черепа на Никифор, китайчетата вече са редили някакви древни китайски пасианси.

Картите са изобретение на древната китайска династия Танг, а след това се разпространяват и в Индия и Персия. Смята се, че после, по време на мамелюкския контрол, от Персия се разпространяват в Египет, откъдето през втората половина на четиринадесети век навлизат и в Европа. Някои от най-старите оцелели колоди са ръчно рисувани произведения на изкуството, които са скъпи и достъпни само от богати меценати.
Интересното е, че при изобретяването си в Древен Китай картите за игра не са били ръчно рисувани, а отпечатвани на листове – тоест, векове преди в Европа да бъде открита печатарската машина, Далечният Изток вече печата ли печата картинки върху листа с цел не толкова забавление (защото там са имали и преди измислянето на картите широк набор от забавления), колкото просто, за да оползотворят наличните им листа, пари като шума…

Древните китайски карти са:

Били в четири разделения, като всяко едно от тях е означавало различно количество пари, като игрите, разбира се, са били свързани със залагане. Когато навлезли в Европа, вече картите са били познатите ни 52 броя, разпределени в четири вида – мечове, монети, чаши и пръчки (клончета). Повлияни са, както се досещате, от рицарството, така характерно за нашия континет по това време. На карти се е играело единствено от дворянците, те не са били предназначени за простолюдието.

Откъде са се появили познатите ни днес фигури в картите за игра?

Някогашните чаши са прераснали в купи – съдове за храна, които се изобразяват тесни долу и широки горе, като напомнят сърцевидна форма. В повечето държави се наричат „сърца“, само в Испания са с названието „копас“ – от там и ние ги наричаме „купи“, а не сърца. Карото е еквивалент на монетите, на които французите придават ромбовидна форма и наричат кари. Пиките са мечовете. В Испания се наричат „еспидас“, което в буквален превод означава „меч“, а у нас навлизат с френското „пики“. Би трябвало да имат формата на меч, но с годините повече са заприличали на листенца. Спатиите днес са детелини, които произлизат от пръчките – запазен е флоралният мотив.
Картите за игра от различните епохи могат да се разглеждат и като проводници на популярната култура и вкуса на времето, в което са създадени. Те са отражение на обществото. Разнообразни по форма и съдържание, те са вдъхновени от басни, романси, сатири или бурлески сцени от ежедневието. На тях често са били изобразявани и хора – селяни в работна обстановка, лицата на владетели, викториански символи, а в нацистка Германия например всички карти са били белязвани с пречупен кръст. Първите карти за игра в Европа дори са били боядисани в злато и в позлатена опаковка – предназначени само за богатия слой на обществото. Те навлизат от арабския свят, в който тогава е имало карта крал, карта вицекрал, карта заместник на вицекраля – целта на играта е била военна. Дами, разбира се, е нямало.

Пика, пика, пика, пика и 3 коза… безценно!